Едни казват, че запаленият огън вътре в тиквената кора символизира заблудените души, заседнали между земята и небето. Други твърдят, че тиквата идва от ирландския мит за търговеца Джак, който два пъти успял да излъже дявола. Когато все пак Джак умрял, Бог отказал да вземе душата му на небето, защото търговецът бил голям скъперник. Затова той я изпратил обратно на земята и му дал запалени въглени вместо очи, за да може да пропъжда дявола.
Впрочем няма съмнение, че за тиквата можем да напишем цял трактат, даже да докажем, че никакви там заблудени души и Джаковци не са я направили толкова популярна. Защото според нас тиквата и нейното нашествие в живота ни започват именно от българските земи. Спомнете си печената тиква, която преследва Елин-Пелиновия Душко Добродушков. Да не говорим, че нежното обръщение „тикво” е толкова широко застъпено в речта ни, че си го възприемаме като съвсем нашенско. А замирише ли ни на печена тиква, не ставаме ли неудържимо нервни?
Почти толкова, колкото когато черна котка ни пресече пътя. Не случайно редица култури гледат на котката като на единственото живо същество, което е способно да проникне в света на мъртвите и да се върне невредимо.
Да не говорим, че векове наред вече хората вярват, че вещиците умеят да се превръщат в черни котки. Може би точно затова в Средновековна Европа горките черни котки са били изгаряни на клада. Но като че ли най-страховитото поверие, което му е хрумнало на човека, е че ако котка скочи върху мъртвец, той ще се превърне във вампир.
Разбирате ли сега защо никак не е случайно, че тиквата и черната котка са станали символ на Хелоуин. Впрочем той, Хелоуин, идва! Какво значение има, че не бил наш, източноправославен празник. Нали е страхотен начин да се позабавляваме?
Хайде на тиквите и черните котки!...
Автор: Мария ВЛАДОВА
Източник: Snews.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар