Голямата футболна звезда на България, посланикът ни по света, благоевградският левент Митко Бербатов „ни гледа отвисоко и не може да падне на нашето ниво".
Ако не бе изрекъл (написал наскоро в своя блог излиянията, отнасящи се, както се разбра по-късно, към журналистите) тези думи, вероятно повечето медии щяха удобно да премълчат, нещо повече - да замажат безобразно слабата форма на Бербо. Така поредното му отсъствие от важен мач на „Манчестър Юнайтед" - в случая срещу „Ливърпул", щеше пак да мине между капките.
На много журналисти им писна да правят „ми-ми" на вечно недоволния нападател, а със сигурност в бъдеще и на други ще им писва. Сега и аз ще си позволя да напиша няколко изречения по темата, която в последните 2 седмици е доста коментирана. Ще го направя, защото капитанът на националите си позволи да дава акъл на колегите как да си вършат работата и какво мнение да имат за него и за най-обичаната игра като цяло. Даде и полезни насоки за живота. Нещо, което граничи с абсурда. Все едно аз да ида да му казвам как да се позиционира, с кой крак да ритне топката, кога да симулира или пък най-после да покани майка си в Англия, за да види бебето му. Самозабравилият се Бербатов толкова си повярва, че не се усети как мениджърът му Емил Данчев и дъщеря му Ивелина, които го подтикнаха да се превърне в медиен ментор, май не му мислят доброто. И скоро ще му гледат сеира отстрани... А вероятно не са само Данчев и Ивелина!
Започвам с най-неприятното. Вече успелият в живота и футбола Митко е на път да надмине по наглост другата мегазвезда - Христо Стоичков. Сигурно ще си кажете - абе, бая хляб има да изяде, докато стигне изцепките на Камата. Да, но дори Модерния ляв не се бе излагал като кифладжия извън терена, докато бе в апогея на кариерата си. Той се забъркваше в скандали, когато играеше или когато хвърляше по някой по-пиперлив лаф в някое интервю. Нещо, което не му попречи цяла България да го боготвори (с изключение на феновете на „Левски"). Стоичков стана антигерой едва в последните години, след като няколко пъти се отрече от България, от майка си и баща си и успя да срине националния ни тим, който след потопа на Камата още не може да се съвземе.
Бербо успешно върви към това да отврати от себе си привържениците на футбола още докато е действащ играч. Уж миловиден, уж стоящ над нещата, уж уверен в силите си, а всъщност комплексиран от статута си на маловажен в Юнайтед, сърдещ се като ощипана гимназистка на всяка критика и видимо неуверен и страхлив, когато все пак влезе срещу някой слабак.
Не случайно Бербатов има доста свободно време, за да твори критичните си и нравоучителни писания. Може и да го прави, докато неговите съотборници се потят на терена. По-лошото е, че не е случайно, и това, че статиите му досега до една са насочени индиректно към медиите у нас. Ах, тези лоши журналисти! Как така си позволяват да напишат и една крива дума за него...
По всичко личи, че деветката не е много наясно за какво служат блоговете. Особено на известните спортисти. Там те осведомяват своите почитатели с това, което им се случва, от първа ръка. Понякога слагат и нещо, което си мислят, но в никакъв случай не си позволяват да се изживяват като последни инстанции. Така, както го прави Бербатко.
Написаното по-горе бе готово още преди десет дни. Първоначално не го публикувахме, защото не бях убеден дали съм прав. Изчакахме да видим и дали Бербатов ще се усети и ще спре навреме. За съжаление това не се случи. Наистина за съжаление, защото едва ли на някого му е приятно да пише подобно нещо. И ако го правя, то не е за да ритам по падналия отвисоко Митко.
Нека звездата бъде сигурна, че когато ни караше да пием по някоя ракия за головия му рекорд с „трикольорите", ние последвахме заръката му. Пихме дори по бутилка и си пожелахме да вкара някога и на по-силен отбор от Малта или Албания. А сега?
Няма коментари:
Публикуване на коментар